Чул всичко това нашият Победител, добил кураж и решил да се събуди. Погледнал ги той, потрил очи, като че ли се събуждал от дълбок сън, станал и ги поздравил.

— Здравейте! — отговорили му те.

От дума на дума разприказвали се. Взел да разказва нашият за нищо негоден Победител всякакви измислици и най-после завършил:

— Омръзна ми вече да проливам кръв, решил съм да ида при царя и да го помоля да ме вземе на служба.

Смаяли се от разказите му двамата юнаци, а после започнали те да се хвалят.

— Ние — казали му те — сме тук само двама, но в гората имаме още шестима другари. Ще приемеш ли да дойдеш при нас и да ни станеш девети другар и приятел?

Излязло, че те били разбойници и че живеели далече някъде в гъстата и непроходима гора.

Взели със себе си нашия Победител и го повели навътре в гората.

Стигнали до скривалището и разказали на другарите си пет пъти преувеличени измислиците на своя нов приятел.

Не повярвал все пак главатарят на геройството на Победителя и решил да го изпита на дело.

— Тази нощ ще отидете на лов за глигани и ще вземете със себе си и новака — казал той.

Чул това нашият Победител и едва не умрял от страх, ала си дал вид, че много се радва. Приготвил се бързо за път, но все си мислел как да избяга от тях.

Дали му другарите пушка, а той се засмял.

— Защо ми е тогава сабята?

А той никога не бил хващал пушка и не знаел как се стреля с нея. Глиганите идвали в гората да търсят жълъди.

Забелязал нашият Победител по земята следи от глиган и ги показал на другарите си.

— О — казали разбойниците, — изглежда, че това е оня глиган, който е голям колкото бивол. Кожата му е толкова дебела, че куршум не я лови; тоя глиган само с единия си бивник изкоренява цели дървета.

Оставили те на това място Победителя да чака глигана, а сами отишли и се притаили зад дърветата.